Специфични особености при съюзите и местоименията в немския език
В предходните две статии започнахме да изследваме специфичните особености на немския език, които всеки е добре да знае дори още да не е се е сблъсквал с този език. Уточнихме спецификите на съществителните и прилагателните имена, глаголите в немския език. Разгледахме специфичните букви и падежи в немския език
Сега ще се запознаем с подробности за различните видове местоимения и съюзи.
Съюзите в немския език
Най-важната особеност при съюзите в немския език е, че след тях следва различен словоред – прав или обратен. Това обикновено затруднява нас българите, тъй като говорим изключително в прав словоред.
Първоначално е добре научаването им да започне от най-употребяваните съюзи (независимо дали са в прав или обратен словоред) и след това постепенно да се надграждат като нова лексика.
Ето и някои от тях:
И – und
Но – aber
Защото – weil, denn
Или – oder
Въпреки това – trotzdem
Затова – deshalb
Местоименията в немския език
В немския език местоименията се променят спрямо падежната форма. За сега ще разгледаме личните местоимения, тъй като те са най-лесни за възприемане. На български това са аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те. Изписват се с малка или главна буква, в зависимост от това, в коя част на изречението стоят. Ето и и как се спрягат спрямо падежите в немския език.
|
Nominativ |
Akkusativ |
Dativ |
Аз |
ich |
mich |
mir |
Ти |
du |
dich |
dir |
Той |
er |
ihn |
ihm |
Тя |
sie |
es |
ihm |
То |
es |
sie |
ihr |
Ние |
wir |
uns |
uns |
Вие |
ihr |
euch |
euch |
Те |
sie |
sie |
ihnen |
Вие (учтива форма) |
Sie |
Sie |
Ihnen |
Обученията по немски език започват с постепенно изучаване на съюзи и местоимения с цел научаването им да стане в естествена среда, в контекста на цяло изречение, а след това и на цял текст. Обикновено това се случва в нивата А1 и А2 от Европейската езикова рамка.
В следващата статия ще Ви запознаем с други важни и интересни особености на немския език.
Следва продължение…